За детето в нас

детето в нас

                                                                                                        Четиво за 3 минути

“Да запазим детето в нас!” Напоследък често го чувам.

Майка ми пък обича да казва:” Ако в душата си, си на повече от 16 – значи си умрял!”

Миналата седмица, когато имах екипен коучинг, лекторът ни попита: “На какво обичахте да играете като малки?”

Е, аз като малък обичах да играя на жоминка и да си правя сергии пред нас, на които продавах играчките си. ( Я, ето откъде се е взел ищахът ми към онлайн търговията.)

Във всеки един от нас се пробуди чувство на радост и носталгия, когато се сетихме за детството си.

Станахме доста оживени и радостни. Коучъра ни каза: Представяте ли си удовлетворението и щастието, което сте изпитвали, когато сте играли като малки?

Сякаш, когато порастваме изгубваме това удоволствие и спираме да използваме въображението си.

 
А въображението е сила – и то каква!

Като малък, освен, че обичах да играя, имах едно силно влечение. И то беше – бизнеса.

Още си спомням как си направих картонена кафе машина и как изварих 1 литър кафе.

Баба щеше да полудее тогава…

Дори си представях къде ще са бутоните и по колко пари ще са напитките.

За жалост, този бизнес план не проработи. Разбрах, че ми трябва истинска.

Представяш ли си света, ако всеки един от нас бе запазил детското си в себе си?

Ако всеки един от нас се радваше на живота, както децата го правят?

Мисля, че някои възрастни са доста обременени и че не могат да се отпуснат, за да се насладят на момента.

Пробвай да бъдеш като дете само за 1 час. Ако нямаш толкова време, пробвай за 15 минути. Всеки има 15 минути.

Радвай се като дете, чувствай се като дете и бъди дете!

Това се отнася и за тийнейджърите. Знам, че ще си кажете: “Пффф… да не съм някакъв хлапак. Аз съм пораснал мъж…”

Но, нищо не ти пречи да пробваш да бъдеш дете. Дори и за момент.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *